Close

LA КУЧЕ VITA

Истории за кучета, хора и други домашни любимци

СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ: TOTO ОТ СЕЛО ЛЕХЧЕВО

СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ: TOTO ОТ СЕЛО ЛЕХЧЕВО

 

Куче:
Тото, превъзходен микс
Стопанин:
баба Ванче и внучка Деница
Локация:
село Лехчево

Тото се появи в живота ни на 1 юни преди 7 години.

Голямата дъщеря беше завършила първи клас, а мрънкаше за куче още с първите си думи. Пет –шест години удържахме фронта и изказвахме безброй доводи „против“, но накрая баба ѝ не издържа и от приятелка взе малката космата топка, която не беше навършила още месец.

Първите си месеци прекара спейки на коленете на децата, или удобно свит в сгъвките на лактите им. Късокрак и топчест, ленив до безобразие и спокоен, кротичко дремеше и хапваше под час. Като бебе. Разнасяха го цяло лято като плюшена играчка, возеха го в количка за кукли, търтеха го да спи в кукленско креватче…Иначе казано – превърна се в безподобен глезльо – цар на къщата, с нула възпитание, който смята, че всичко му се полага по право.

Израсна пакостлив и инатлив. С издължено тяло и къси крачета, мощен торс и извънмерно голяма глава, изглежда като смешна комбинация от мечка и дакел. Има енергия да захрани поне един ТЕЦ – не спира с часове да вършее из двора и след него е погром, здрав стрък не остава. Храни особено чувство на отговорност към нас и къщата, територията му е неприкосновена и  портата не може да се отвори, без той да огласи квартала сърдито, че му се нарушава пространството.

След като скочи на един съсед и съдра дъното на панталона му стана ясно, че поне през летния период трябва да стои вързан. На ключово място, с видимост към двора, къщата и улицата. В центъра на събитията. Има си времето за баня, разходка и игра. Но под час. И то след като приберем котките на сигурно място, защото не храни към тях особено добри чувства и смята, че нарушават царуването му. В студените месеци, когато няма насаждения, негово величество се разполага на воля. Което пък кара котките да живеят по дърветата и покрива на къщата, в непрекъснат стрес от неговата непоносимост към съквартиранти.

Вече е на седем години, но продължава да скача от радост като дете, когато се прибираме на село. Лае, сякаш те вика, и не спира да досажда, докато не му отдадеш цялото си внимание. Не приема отказ и пренебрегване. Обича да те прегръща по негов си начин и все още се опитва да спи по коленете ни, въпреки че трудно се събира там.

В очите му е събрана цялата обич на земята.

Тото е част от семейството. И знае това.

от Ива Здравкова

Снимки в галерията: личен архив на Ива Здравкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close