Close

LA КУЧЕ VITA

Истории за кучета, хора и други домашни любимци

СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ: ЛАНСЪР И ЛОРА

СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ: ЛАНСЪР И ЛОРА

Преди повече от четири години бях във връзка, която по всичко личеше, е към своя край. Тогава, вече знаейки развитието на събитията, на път за вкъщи след лятната ваканция спрях за почивка на бензиностанция на магистралата и се свързах с група във Фейсбук, за да ми помогнат да открия кучето, за което мечтаех вече 5 години.

Няколко седмици по-късно с приятели се връщаме от морето, а пътят ни неслучайно минава през Айтос – за да се върна вкъщи с най-желаното кученце. Сега често подмятам, че кучето ми е „Айтоски батка“. Съществото се побираше в едната ми шепа и беше очарователно бебе, но още от първите ни дни заедно показа кой е новият шеф – Лансър.

Лансър на 2 месеца

Грубокосмест (твърдокосмест) фокстериер е доста рядко срещана порода в България. Отдавна бях виждала снимки на тези кучета и ми се сториха толкова грозни, че ми станаха изключително симпатични. Породата е хипоалергенна, тъй като почти не пуска косми. Преди да се съберем с Лансър четох много за тях, но дори не съм била близо в представите си колко трудни за обучение са тези кучета. Доста своенравни, със собствено мнение и упорити до последно, импулсивни, смели до безразсъдство и изключително любопитни, заради което често си намират белята.

Имала съм изключително трудни моменти, свързани с обучението и възпитанието на кучето – не слуша, не се поддава, игнорира ме, бяга, яде храна от улицата… До степен, че са ми минавали доста черни мисли да му потърся нов дом или „да вземе да се изгуби това куче, че да ми олекне малко“. Ходихме заедно на кучешко училище четири месеца, но и това не беше достатъчно.

Докато се появи нов мъж в живота ми и той даде много душа и сърце да научи кучето, че нашата „глутница“ си има водач, да знае и спазва границите, които са му позволени. Нещата постепенно, но коренно се промениха – сега кучето ходи без повод в по-голямата част от разходките, при команда спира и върви до нас, когато пресичаме улица, не бяга, не яде от улицата и сега всички сме доста по-спокойни и щастливи.

Обожава играта с топка, пръчка или въже и е изключително внимателен с бебета и деца. В момента проблем ни създава единствено срещата с повечето мъжки кучета, върху което се опитваме да работим.

Последните години Лансър се превърна в отдаден пътешественик – посетили сме заедно доста страни в Европа, били сме на почти всички планини в България, има зад гърба си изкачени много  върхове (без кислород!), дори в Алпите – Швейцария, Франция, Италия, Черна гора, Румъния, Гърция, Северна Македония, Сърбия. Лансър участва в състезания и маратони като част от човешкия ни отбор, тича с нас на колоездачните ни приключения в планината, плува в морета, реки и язовири… или пък в езерото в Дружба.

Искрено се наслаждава на живота, релаксирайки в хамака, когато сме на палатки и блажено наблюдава случващото се наоколо. Често приятелите ни се шегуват, че кучето ни е било на повече върхове на планини и е посетил повече държави и градове от тях самите. Явно е уцелил шестицата… и аз му завиждам понякога, lol.

Взимаме Лансър навсякъде с нас – много хижи тук приемат кучета, в хотели и къщи избираме места, където домашните любимци са позволени. Но най-любими за нас остават ваканциите на палатки.

Името Лансър се оказва малко трудно за запомняме и затова кучето има безброй прякори и почти всеки успява да го нарече по свой собствен начин – Бонсър, Мицубиши, Ампер, Разпльоки, Простаки, Килимчо, Губерков. Но най-забавни са ми бабите в парка, които недочуват и по няколко пъти повтарям как се казва кучето: „Лансър, Лансър, Лансър“, а те: „Лазар? Ооо, колко хубаво име сте му дали!“  Всъщност, името му идва от freelancer, защото живее в семейство на фрийлансъри.

Лансър е второто куче в живота ми. Първото беше семейната немска овчарка, която всички много обичахме. Но след нея семейството ми повече не взе друго куче, а аз винаги съм искала такъв другар отново в дома си. Благодарна съм на родителите ни, че са ни дали шанса да израснем с куче вкъщи и това е възпитало у мен и сестра ми безрезервна любов към животните.

Лансър е звездата на нашето семейство. Късметлии сме да се радваме на безусловната му и предана любов, умножена до безкрайност в топлината на черните му очи. Просто любов!

Лора Йорданова

Приключенията на Лансър и Лора можете да следите в Instagram: https://www.instagram.com/foxie_lancer/

Приключенията на Лансър и Лора можете да следите в Instagram: https://www.instagram.com/foxie_lancer/

Снимки: личен архив Лора Йорданова

2 comments

  1. Avatar Лиляна says:

    Дори аз, която винаги съм била резервирана към това да си взема куче вкъщи, завидях и пожелах да се радвам на такава куче-любов, искрена, безрезервна , безусловна 😊❤️😊❤️

    1. Avatar La Kuche Vita says:

      Кучетата са абсолютната любов! Помислете, Лиляна 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close