Close

LA КУЧЕ VITA

Истории за кучета, хора и други домашни любимци

СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ: ФРИДА И ТАНЯ

СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ: ФРИДА И ТАНЯ

Един ден преди почти 14 години се събудих и казах на любимото момче, че съм готова за куче и искам да ми подари дакел. Никога не съм гледала никакви животни вкъщи, защото майка ми винаги е била против.

Съпругът ми Виктор беше попаднал на обява за две дакелчета в зоомагазин в кв. „Надежда“. Всички ни казваха да не купуваме куче от магазин, защото не се грижат добре за тях, но е факт, че именно там срещнахме нашето любимо момиче Фрида.

Виктор не се беше осмелил да я купи сам и да ме изненада, защото тя беше с рани на главата и гърба и се беше притеснил да не умре скоро след като я вземем. Заведе ме в магазина, за да ми даде възможност да реша сама. Това, което видях, беше жив скелет, държан в аквариум. През цялото време Фрида си е блъскала главата в облицовката на аквариума. Бях напълно шокирана от гледката.

Позволиха ни да погалим кученцата, другият дакел не ни обърна никакво внимание, докато Фрида не спираше да скача по мен и с огромните си очи сякаш молеше да я вземем. Вече беше разбрала, че ние сме нейните хора.

Кръстих Фрида на главния герой от любимата ми детска книжка „Фридолин“ на Франц Каспър. Всъщност това е първата книга, която прочетох в живота си и тя ме беляза завинаги. Фридолин е дакел, който харесва Клементина. Затова я нарекох Фридолина-Клементина. Накратко ѝ казвахме Фрида, въпреки че на галено се обръщахме към нея с още десетки имена.

Не си спомням да е имало период на каквато и да е адаптация. Сякаш винаги сме били заедно – беше невероятно хубаво още от самото начало.

Фрида беше много изискано същество. Знам, че хората обикновено не говорят така за кучетата си, но Фрида беше именно такава. Разбира се, като повечето дакели беше голяма особнячка. Не общуваше с никакви кучета. Шегувахме се, че има проблем с идентичността си и че се мисли за човек. Беше резервирана към нови запознанства, трябваше ѝ време, за да се отпусне пред хора, които не познаваше добре. После ставаше много мила и любвеобилна.

Обожаваше пътешествията. Случвало се е да се качи в чужда кола, спряла с отворена врата пред къщи, мислейки си, че потегляме нанякъде. Другата ѝ голяма страст беше водата – можеше по цял ден да хваща пръски във въздуха или да джапа в морето. Имаме си любим плаж в Гърция, където заедно успявахме да спрем времето. Това са от миговете, когато гледайки я колко е щастлива, съм си мислила, че в живота си имам всичко.

Дакелите са умни, очарователни, много упорити, кучета с характер. Изграждат много силна връзка със своите хора. Има големи почитатели на породата и аз съм един от тях. Забелязала съм, че ако някой е гледал дакел това – или не може да помисли да гледа друго куче, или постоянно говори за дакели, въпреки че има куче от друга порода. Мога да кажа, че дакелите са пристрастяващи.

Всяка порода си има своите слаби места, а при дакелите това са сърцето и гръбнакът и много трябва да се пазят да не скачат нависоко, да не се качват по стълби. Преди години имахме опасения за дискова херния, която е голям проблем при дакелите, но за щастие се оказаха два шипа, които цяла година растяха и се наместваха. Беше много болезнено и прибягвахме до обезболяващи лекарства.

Най-голямото ни  изпитание беше една разходка до градинката на Кристал. Фрида беше много спокойно куче и аз често я пусках без каишка. Въпросния ден дълго време седеше до пейката, когато в един момент забелязах, че е изчезнала. Докато я търсехме в района, заваля проливен дъжд и постепенно започна да се стъмва. Усещането беше много апокалиптично. Вероятно се е изплашила от бурята (имаше фобия от гръмотевици и фойерверки), усетила е идването ѝ много преди нас и в паниката е побягнала, след което вече не е успяла да ни намери.

След десетки обиколки в центъра на София се сетих като последна надежда да се обадя на съседката ни, за да провери дали Фрида случайно не е там. След две минути трескаво очакване по телефона, съседката ми каза: „Да, отпред е!“ Оказа се, че Фрида сама се е прибрала от Кристал до къщата на Руски паметник, в която живеехме. Не искам да си мисля как е успяла да пресече няколко големи кръстовища – тя не умееше да се пази от коли. Когато се прибрах, я прегърнах силно, нямах сили за нищо друго, нямах сили дори да се разплача от облекчение.


Тя беше толкова възпитана и кротка, че навсякъде беше с нас – в ресторанти, барове, хотели, на пътешествения в България и в чужбина. Навремето хората малко се цупеха, когато видят, че си с куче, а сега на все повече места си добре дошъл с домашния си любимец.

Кучетата много бързо и лесно се приспособяват към стопаните си и техния начин на живот и затова ако имате възможност да пътувате заедно с кучето си, не пропускайте този шанс, защото така изграждате една още по-силна връзка с него. А това е истинско щастие.

Научи ме на любов, грижа и отдаденост. Не мисля, че любовта някога може да бъде банална под каквато и да е форма. Научи ме на чиста радост. Истината е, че неусетно ме научи да бъда по-добър човек.

Промени живота ни изцяло и завинаги.

Освен нейният прекрасен характер и финес, ми липсват онези моменти на пълнота, когато в мълчание и то със същество от друг вид, усещаш хармония, за която думите ти убягват.

Най-тъжно е сега, когато нея я няма. Когато вече не мога да я целуна и да я гушна. Хората много говорят за това колко е хубаво да си имаш куче и мълчат колко е тежка раздялата с него. Не съм очаквала, че ще ми бъде толкова трудно.

Колкото и странно да звучи, една от най-смешните случки е от деня преди да се простим с Фрида. Тя вече беше много болна и на мен ми се късаше сърцето, като я гледах, но една нейна реакция ни разсмя от сърце. Тогава казах на съпруга ми, да ми напомня за тази случка, ако от тъга прекалено силно започна да се вглеждам в бездната. Истината е, че смешното винаги е край нас, дори и когато животът изглежда отчайващо трагичен. Фрида ми го показа нагледно.

Снимки: Таня Иванова – личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close