Close

LA КУЧЕ VITA

Истории за кучета, хора и други домашни любимци

СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ: ДЖЕРМАНА, МАЙЛО И КЕНДИ ОТ МАДЕЙРА

СПОДЕЛЕНИ ИСТОРИИ: ДЖЕРМАНА, МАЙЛО И КЕНДИ ОТ МАДЕЙРА

Джермана, родом от Мадейра, живее в Англия близо 16 години преди да се завърне на родния остров през 2016. През всичките тези години работи различни неща из хотелиерския бизнес, като през цялото време живее в споделена с няколко човека къща. Точно защото не разполага със собствен двор и идеални, според закона, условия, няма право да осинови куче. Правилата в Англия са такива, че от приютите правят сериозна инспекция на бъдещия дом, и споделените жилища не са, според тях, удачна среда за осиновено животно, понеже има риск то отново да попадне в неподходящо и недружелюбно обкръжение.

Твърдо решена да има куче, Джермана купува Майло, красив и игрив Джак Ръсел териер – „истински джентълмен“, както го описва.

По същото време се запознава с жена от квартала, която се лекува от тежко заболяване. В битката, жената желае с цялото си сърце да има космат приятел, и приютява изоставената Кенди – микс от Джак Ръсел и пинчер, според Джермана. Съпругът на жената не подкрепя инициативата, но само и само жена му да е поне малко щастлива, се съгласява.

За съжаление, малко след това жената умира, и Кенди се озовава в агресивна среда, където подритването и биенето стават ежедневие, а мъжът отсъства от 6 сутринта до 11 вечерта. Джермана му предлага да помага с отглеждането на Кенди и дори я взима Кенди за 3 дни, които кучето прекарва треперейки в ъгъла.

Когато на третия ден Кенди вижда отново мъжа, просто побягва в обратната посока. Джермана разбира, че няма как да я върне, а и за краткото прекарано време се привързва към нея достатъчно и не иска да я остави. Майло също я приема от първата секунда, все пак е истински джентълмен.

Няколко месеца по-късно тримата се прибират в Мадейра, за да поемат по нов път. Джермана създава свой къмпинг и заживяват някъде между морето и небето, по средата на безкрайна поляна, кацнала на отвесните островни скали. Докато трае строежът, живеят при майката на Джермана, в село на северния бряг.

„Хората на Мадейра са масово безотговорни към домашните животни, гледат ги, докато са малки и сладки, и после ги зарязват. Наложиха закон със сериозни глоби, ако изоставиш кучето на пътя, но и това не помага. Приютите са пълни, а този, в който доброволствам редовно и развиваме програми за социализиране на тежко травмирани животни, е едно от най-тъжните места.

Дълги години ми беше трудно да подмина животно на улицата, взимах ги всички, сестра ми и тя така. Майка ми постоянно ни се караше, че не може да превърнем къщата в приют, не можем да спасим всички. В крайна сметка, започнах да приемам, че много неща на този свят няма как да ми харесват, няма как да ги поправя и излекувам, и сега мога да подмина кучетата, без да скоча и да ги натоваря в колата.

Но винаги, ето виж, багажникът ми е пълен с храна, винаги слизам и им давам за ядене, и колкото и да е трудно, накрая продължавам по пътя си.

Майло и Кенди са двойка, винаги заедно – на покрива, на верандата, посрещат гости, лаят едновременно, спят сгушени.

„Той я обича толкова много, че когато тя спи, понякога я масажира с муцуна по гърба. Като женени са.“, смее се Джермана.

И наистина е така. Когато понечва да ги нахрани, Кенди скача веднага, но Майло изчаква дамата първа да получи бисквита. Три години по-късно, Кенди е щастлива и спокойна, макар някои неща още да я карат да трепери – метлата, прахосмукачката, пръчки, шумна апаратура. Според Джермана, предишният стопанин я е биел с такива предмети и травмата стои. Но това е зад гърба им.

Освен че са прекрасно и сплотено трио, това, което ми направи впечатление в краткия ни разговор е, че думата „жертва“ не се употреби нито веднъж. Кенди е намерила истинско семейство, Майло се е сдобил с добър другар, а Джермана е изминала дълъг път, докато  преодолее копнежа да спаси света.

 „Хубаво ни е тук!“, казва ми накрая.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close